„Приветствам идеята Стара Загора да създаде възможност за по-високо и по-качествено строителство“, коментира арх. Велимир Георгиев.
По думите му в определени зони на града по-голямата площ на имотите дава възможност височината на сградите да бъде използвана по-рационално – не за сметка на градската среда, а напротив – в нейна полза.
„По-високото строителство позволява да се освободи повече пространство на терена за озеленяване, детски и спортни площадки, обществени пространства и паркиране. Не става въпрос просто да строим по-високо. Става въпрос да използваме по-ефективно територията и да създадем по-комфортна среда за живеене“, обяснява архитектът.
В момента ограничението, заложено в Общия устройствен план на Стара Загора, предвижда максимална височина от 24 метра. На практика това ограничава сградите до около 8–9 етажа при стандартна етажна височина и според арх. Георгиев поставя сериозна граница пред възможностите за съвременно и рационално градоустройствено развитие.
„Когато една сграда заема по-малка част от терена, остава повече място за зелени площи, свободни пространства, спорт, отдих и необходимата инфраструктура. Това е принцип, който отдавна се прилага в редица европейски градове. Затова смятаме, че ограничението за височината трябва да бъде преразгледано и увеличено, така че да се даде възможност за по-адекватни мащаби на новото строителство, съобразени с конкретната зона и капацитета на територията“, посочва той.
Предложението е внесено от местните структури на Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България. Очаква се то да бъде разгледано от Общинския съвет.
„Вярвам, че това ще даде възможност Стара Загора да се развива по-смело, но и по-отговорно – с по-качествена архитектура, по-добра градска среда и по-комфортни условия за обитаване“, допълва арх. Георгиев.
Градът има нужда от нови територии за развитие
Арх. Велимир Георгиев очертава две основни направления за разширяване на Стара Загора – на изток и на запад.
„На изток от езерото „Загорка“ предстои развитие на нови територии, в които към момента се предвижда строителство с относително малка етажност. Това ни поставя пред определен парадокс – от една страна имаме зони за разширение на града, а от друга, параметрите им не винаги отговарят на реалните потребности и икономическата логика на инвестиционния процес.“
Според него за да се реализират качествени и устойчиви проекти, е необходимо да се създадат условия, които да насърчават инвеститорите да влагат средства не само в самите сгради, но и в цялостната градска среда.
„Инвеститорът търси възможност да реализира достатъчно ефективен проект, който да му позволи да създаде качествен продукт и едновременно с това да обезпечи необходимата инфраструктура. Ниската етажност не винаги е достатъчно атрактивна от инвестиционна гледна точка. В същото време в новите територии често липсват достатъчно подготвени инфраструктурни решения и подходящи терени, които да създадат необходимия стимул за сериозни инвестиции“, коментира архитектът.
Качеството на строителството се променя
Според арх. Георгиев през последните години се наблюдава осезаемо повишаване на качеството на строителството в България.
„Съвременните строителни тенденции навлизат все по-сериозно у нас. Това се вижда най-вече при енергийната ефективност и цялостното качество на сградите. В същото време крайният потребител става все по-информиран и взискателен. Той вече не гледа само локацията, когато избира имот. Интересува се и от инвеститора, качеството на изпълнението, използваните материали и бъдещите разходи за експлоатация.“
Ще паднат ли цените на жилищата?
На въпроса дали очаква спад в цените на жилищата в България арх. Георгиев отговаря категорично:
„Не смятам, че това ще се случи в близко бъдеще. Цените на строителните материали се повишиха значително, а още по-сериозен е ръстът при стойността на строителния труд. Всичко това неизбежно се отразява върху себестойността на строителството и съответно върху крайната цена на новото строителство.“
По негови наблюдения Стара Загора се нарежда сред големите градове в страната, които се развиват с добри и устойчиви темпове.
„Стара Загора има сравнително балансирано развитие. Не бих казал, че сме изправени пред някаква крайна форма на презастрояване. Именно затова сега е моментът да мислим как искаме да изглежда градът след 10, 20 или 30 години, а не просто да решаваме отделни инвестиционни казуси.“
Кадрите остават един от големите проблеми
Недостигът на квалифицирани кадри продължава да бъде сериозно предизвикателство пред строителния сектор.
„Според мен тенденцията младите хора, завършващи професионалните училища, да не остават в строителството ще се запази. Това е притеснително, защото независимо от развитието на технологиите строителството продължава да има нужда от добре подготвени специалисти и квалифицирани работници.“
Архитектурата в Стара Загора има потенциал
В качеството си на председател на Съюза на архитектите в България – регионална структура Стара Загора, арх. Велимир Георгиев отбелязва и положителната тенденция в развитието на местната архитектурна общност.
„В Стара Загора има много архитекти със съвременно мислене и професионален потенциал. Част от тях, след като са получили образованието си в страната или в чужбина, избират да се върнат и да работят тук. Това е важен ресурс за развитието на града.“
По думите му местната архитектурна общност продължава да се разраства, а в края на годината Камарата на архитектите в България и Съюзът на архитектите в България планират традиционна изложба, на която архитектите от региона ще представят свои актуални проекти.
Събитието ще бъде организирано в периода около Деня на Стара Загора и професионалния празник на архитектите.
Архитектурата като наследство и отговорност
Арх. Велимир Георгиев е управител на Outline Architects – архитектурно студио, което през годините се разраства до екип от близо десет архитекти. За него връзката с архитектурата има и лично измерение – неговият баща, арх. Иван Георгиев, е бил заместник-кмет по строителството на Община Стара Загора.
„Архитектурата при мен дойде някак естествено. Наследеният опит със сигурност помага, но същевременно носи и отговорност – да бъдем критични към себе си, да не се задоволяваме с постигнатото и постоянно да търсим по-добри решения.“
Днес студиото работи в широк спектър от архитектурни задачи – от жилищни и обществени сгради до офисни и производствени обекти, интериори, логистични бази и ритейл паркове.
„Проектираме многофамилни жилищни комплекси с отличителен архитектурен почерк, обществени сгради със запомняща се визия и прецизен детайл, както и бутикови еднофамилни къщи и интериори. Работим и по офис сгради, производствени предприятия и шоуруми на световни автомобилни брандове.“
Студиото има ангажименти и по редица обществени проекти в Стара Загора. Сред тях са нова детска градина в кв. „Железник“ и ремонтът на сградата на градския стадион. Екипът работи и по мащабни и специфични проекти, свързани с логистични бази и ритейл паркове.
Според арх. Георгиев положителна тенденция през последните години е все по-сериозното отношение на бизнеса към архитектурната среда, в която работят хората.
„Все по-често българският бизнес разбира, че сградата не е просто квадратни метри и инвестиция. Тя е част от идентичността на компанията и от средата, в която работят нейните служители. Затова все повече компании търсят добра архитектура, функционалност, комфорт и представителна визия. Това от своя страна създава възможност за по-интересни и качествени проекти.“
За арх. Велимир Георгиев развитието на Стара Загора изисква не просто повече строителство, а по-добре обмислено строителство – с визия за града в дългосрочен план.
„Ако искаме Стара Загора да бъде конкурентен и привлекателен град, трябва да мислим не само за това какво строим днес, а каква среда оставяме след себе си. По-високото строителство само по себе си не е цел. Целта е по-добър град – с повече зеленина, повече пространство, по-добра инфраструктура и архитектура, която има отношение към хората.“